2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
По- скоро бих го убил, отколкото да го нараня.
Тези брилянтни и ювелирни пасажи с хомосексуален отенък принадлежат на Жан Жьоне от книгата му „Дневник на крадеца“ и възпяват любовта на героя към друг мъж. Започвам именно с тях, защото в книгите на Жьоне / „Убиецът от Брест“, „Света Богородица на цветята“, „Реквием“/, хомосексуалната топика присъства в най-чист и неподправен вид.
Сцена от пиесата „The Maids“ на Жан Жьоне
Обширна и почти необхватна тема, чиято хронология в литературата едва ли бих могъл да изчерпя. Започнах с Жьоне, авторът който дори посвещава любовно-екзистенциално стихотворение на убиеца Морис Пилорж, когото обесват.
Не знам каква дързост трябва да притежаваш да възпяваш подобен тип в поезия, както Жан Жьоне го е направил, както с Морис Пилорж: криминал, убиец, крадец. Осъден на смърт на 6 август 1938 г. понеже убива мексиканския си любовник Нестор Ескудеро, явно от ревност. Можем само да гадаем, какви са били взаимоотношенията му с Жьоне.
Резонни теми, но болезнени в своята тъкан дори и днес. Нека споменем и маркираме „Giovannis room“ на Джеймс Болдуин, нека не пропуснем и изключителните страници при Марсел Пруст в „Contre Sainte Beuve“ – /сборник с есета/ катедрален литературен пик в описанията и психологията на любовта на един мъж към друг мъж.
Андре Жид и Марсел Пруст
Темите за писателя-хомосексуалист или хомосексуалните търсения са десетки в световната литература. Ветрилото от конотации и препратки ще бъде монадно и необхватно. Нека отдадем дължимото и на Андре Жид в „Аморалиста“, където тази тема дори е пренесена и в „Дневниците“ на самия Жид.
/ Тъй като сме сами, кажете ми Г-н Жид, вашият Аморалист педераст ли е ?/
Нека добавим, дори без да споменаваме злополучния финал между Верлен и Рембо. Ролан Барт, за когото Цветан Тодоровказва:
Той живееше с майка си, но усилията му винаги бяха да търси момчета.
Малко познатият с „Мемфисто“ в България Клаус Ман.
Или почти нечетения колос Витолд Гомбрович – /„Фредедурке“, „Порнография“/ живее с тази сексуална двойственост до края на живота си. Гомбрович, който дори в писмо откровено споделя за „атаките си на педерастия“ до свой приятел.
Витолд Гомбрович
За завоалираните сцени при „Смърт във Венеция“ на Томас Ман. За писанията в „Танжер“ на Уилям Бъроуз или „Сбъркан“, където тези теми придобиват най- голяма заостреност.
Или за крехкото и изключително сензитивно присъствие на Ерве Жилбер.
Ярослав Ивашкевич.
Мишел Фуко.
Мишел Фуко
За езиковите игри и „размиването на половете“ при Жил Оризе– „Любов без съпротива“, където сетивата на читателя умишлено са „объркани“ в половата принадлежност на размитите му герои.
Бийт гуруто Алън Гинзбърг. За отделни моменти в „Death in Virgil“ на – хетеросексуалния Херман Брох.
Алън Гинзбърг и партньорът му поетът Питър Орловски
За аналогични описания дори в „Изповеди“ на Жан Жак Русо или дори при „Конформистът“ на Алберто Моравия.
Лабиринтите на търсенията ми сигурно ще ме оплетат дори още повече ако в епилога не маркирам и „В един човек“ на Джон Ървинг, фантастичен дилижанс пълен с травестийни герои , които се качват под светлините на театралните сцени и залязват по екзистенциалните надолнища понякога на самотата заради бруталността на заобикалящия ги свят.
АВТОР: Слави Томов
Слави Томов живее в Бургас. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание…
Вижте още: Как биха се чувствали мъжете, ако ролите се разменят…